Софийската минерална баня, днес Регионален исторически музей - София, е емблематична сграда в центъра на София. С изключително висока художествена и архитектурна стойност, сградата е емблематична за централната градска част на столицата.
В нейното външно оформление се съчетават различни архитектурни стилове и тенденции, характерни за първото десетилетие на XX век в България. Фасадата на Централната баня, дело на художниците проф. Харалампи Тачев, проф. Стефан Димитров и каменоделеца Георги Киселинчев, впечатлява с украсата, каменната пластика и декоративно оформените куполи. Двата фриза, изградени от релефни и гладки многоцветни керамични плочки претворяват растителни и геометрични мотиви в духа на стил сецесион. От двете страни на главния вход на сградата са поставени керамични изображения на Аполон-медикус, богът на здравето и богиня Тюхе – покровителка на градовете. Интериорът на сградата също е изключителен – с просторни, отворени общи пространства, елегантни метални парапети, виещи се стълби и остъклени прегради.
Строежът на сградата започва през 1889 г. по проект на австрийския архитект Емил фон Фьорстер. След редица промени в идейния проект, през 1904 г. концепцията за комплекса в днешния му вид е създадена от архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер. Банята е изградена в модния за времето стил сецесион, но и с типични български, византийски и източноправославни орнаментални елементи. Била е обзаведена с най-модерните за времето си съоръжения и апаратури – два плувни басейна, семейни вани, турско-римски бани и други.
Малката баня отваря врати през 1908 г., а голямата на 13ти май 1913 г. През 1914 г. в северното крило се открива водолечебен институт с водоналивни съоръжения.
По време на бомбардировките над София през 1944 г. сградата е почти напълно разрушена, включително е засегнат и дебитът на минералния извор. По-късно Банята е напълно възстановена и функционира до 1986 г., когато е затворена поради лошото ѝ състояние. В края на 90-те години на XX век Столичната община предприема мерки за възстановяване на сградата и през 1998 г. е взето решение Централната минерална баня да се превърне в музей на София. Изградена и нова геотермална централа за нуждите на музея, с цел да се използва потенциала на минералната вода.
Постоянната експозиция на Музея за история на София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м. Включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX век. Във фондовете на музея се съхраняват над 120 000 експоната, чрез които е представена историята на града. Сред тях са документи, лични вещи и снимки на изтъкнати български държавници, като Княз Александър I Батенберг, цар Фердинанд, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Константин Стоилов и други. В експозицията на музея са представени и златната каляска на Цар Фердинанд, позлатеното бюро, подарено му от германския канцлер Бисмарк, златният часовник, подарък от Кралица Виктория и др. Музеят притежава също богата колекция от икони, стенописи и църковни предмети. В нумизматичния фонд се съхраняват над 17 000 монети и банкноти, някои от които изключително ценни и редки. Музеят притежава и най-голямата сбирка от стари фотографии и картички с изгледи от София.