Долината на тракийските царе е популярно наименование, въведено от археолога Георги Китов, което се отнася до територия в Казанлъшката котловина с изключително висока концентрация и разнообразие на паметници на тракийската култура. Според учените подобно на египетските фараони, древните траки са погребвали владетелите и представители на тракийската аристокрация в подземни гробници близо до древната столица Севтополис.
Предполага се, че на територията на Долината на тракийските царе съществуват над 1500 надгробни могили, значителна част от които са проучени до днес. Едни от най-значимите открития в Долината на тракийските владетели са дело на Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП) начело с археолога Георги Китов, който има най-голям принос към разкритието на тракийските гробници.
Първа в Долината на царете е проучена куполната гробница при Казанлък. Тя е един от шедьоврите на тракийското строително и изобразително изкуство, макар и скромна по размери и със съвсем опростен план. Уникалният характер на Тракийската гробница се дължи преди всичко на нейните стенописи. Датира се в първата половина на ІІІ век пр. Хр. и се предполага, че това е гробницата на Ройгос, син на тракийския владетел Севт III. През 1979 г. паметникът на тракийската култура е включен в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Оригиналната гробница е консервирана и затворена за посетители, като в непосредствена близост до нея е изградена гробница-копие.
Могилата Оструша е разкопана през 1993 г. Тя се намира в близост до град Шипка и е изградена като храм на бога на безсмъртието Сабазий. Датирана е в средата на IV век пр.Хр. и има 6 помещения, разположени на площ от 100 m². Едно от помещенията представлява саркофагоподобна камера. Гробницата е ограбена още в древността, като непокътнато е останало само едно помещение, в което е бил погребан кон с богата конска амуниция. Открити са още позлатена яка-нагръдник и два сребърни съда. Гробницата е уникална с това, че е най-ранното доказателство за използването на траките на златото като материал за инкрустация.
Най-представителната сред каменните гробници в Долината на тракийските царе и най-съвършено планирана и изградена, се счита тази в могилата Голяма Арсеналка. Намира се на 2 км от град Шипка в посока Шейново. Гробницата е открита през 1995 г. след предварително извършени геофизични изследвания, като за нея се смята, че е ограбена още в древността. Датирана е в края на V век. пр. Хр. Има представителна фасада, преддверие и куполна камера, открита напълно празна. Откритите единични предмети – златни, бронзови и железни, подсказват за извършено погребение в средата или втората половина на ІV век пр. Хр.
През 1996 г. ТЕМП правят поредно значително откритие за българската археология – могилният некропол, включващ могилите Шушманец, Хелвеция и Грифоните край град Шипка. Ритуалният комплекс Шушманец датира от IV век. Уникалността си дължи на архитектурното си решение – това е единственият тракийски храм с колони и в преддверието, и в камерата. Забележителното е, че за първи път там се срещат колони в два различни стила - в средата на преддверието се намира йонийска колона, докато в гробната камера се издига масивна дорийска колона. При разкопките са намерени костите на шест животни, за които се предполага, че са пренесени в жертва при погребална церемония.
Могила Хелвеция представлява подмогилен храм от V–IV век пр. Хр. Гробницата се състои от дълъг и широк коридор, преддверие и правоъгълна камера. Изградена е от различни по големина и обработка каменни блокове с глинена замазка. На места, където мазилката е нарушена се виждат многоцветни стени, което според учените означава най-малко два периода на използване. Гробницата е ограбена още в древността.
В непосредствено съседство с могила Хелвеция е разположена и могила Грифоните. Храмът е наречен с името на митичното същество, заради изобразените над входа на преддверието фигури, които приличат на глави на грифони. Смята се, че е изграден през V век пр. Хр., след което тук е извършено погребение на знатен тракиец. Съоръжението е ограбено още в древността, като при разкопките са намерени две златни мъниста и нехарактерни фрагменти от сребро и бронз.
През 2004 г. при разкопки на могилата Голяма Косматка е открит внушителен храм от втората половина на V век пр. Хр. Той се състоял от представителна фасада и три помещения - правоъгълно с двускатно покритие, кръгло с куполно покритие и саркофагоподобна камера, изработена от гранитен блок. Към фасадата бил допълнително изграден 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция. Южно от входа е положена глава от бронзова статуя – вероятно портретно изображение на погребания тракийски владетел. Сред находките особен интерес предизвикват три предмета – бронзов шлем, сребърна каничка и сребърна чаша, върху които се разчита името на Севт III. На база на откритията вътре и научни факти, археологът д-р Георги Китов предполага, че именно това е гробницата на основателя на тракийския град Севтополис. Сред останалите много ценни находки е един златен венец, бронзов шлем и два наколенника, както и изящни златни украси за конска амуниция. Това е и една от най-запазените откъм намерени артефакти гробници в Долината на тракийските царе.
Погребалните могили и светилища са на практика единствените запазени паметници на древните траки. Останките им и днес са впечатляващи и завладяващи с мистицизма си, а предметите, открити в тях, свидетелстват за огромното материално и духовно наследство, което древният народ е оставил след себе си.