Намираме се пред най-големият конгресен център в Югоизточна Европа – Националният дворец на културата, по-познат като НДК, за да ви разкажем историята на неговото създаване.
ИДЕЯТА ЗА НДК
Идеята за създаването на Национален културен център е на Людмила Живкова. С докладна записка до Политбюро и ЦК на БКП, подписана от нея на 14 февруари 1977 година, Комитетът предлага се изгради на етапи „Национален център за изкуство и култура“. Този център ще представлява в синтезиран образ българската духовност и култура, както и връзката им с общочовешката цивилизация. Малко по-рано, през 1975 година, когато в централната част на града цари хаос и безпорядък – разрушени сгради след бомбардировки и стотици декари пустеещи площи, Софийският градски комитет на БКП и Столичният народен съвет вземат решение тук да се създаде модерна градоустройствена среда. Най-напред теренът е определен за оперен театър. Обявява се международен конкурс с участие на български и чуждестранни архитекти. Журито не излъчва победител и конкурсът пропада. След оживени дискусии се стига до единодушно мнение – мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение. Почти всички европейски градове тогава имали подобни средища. У нас такава функция изпълнявала спортната зала „Универсиада”. София вече разполага с доказал се проектантски и строителен потенциал. Така проектирането е поверено на ателието на арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов. Те получават подкрепата на главния архитект на София - Владимир Роменски, арх. Стефан Стайнов – министър на архитектурата, проф. Милчо Брайнов - основен консултант по конструкцията на сградата. На арх. Атанас Агура и арх. Валентина Атанасова е възложено да проектират изграждането на околното пространство и парка.
ПОСТРОЯВАНЕТО НА НДК
Първата копка е направена на 25 май 1978 г. До 1981 г. той поглъща 335 000 куб. м бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца са вложени около 10 000 тона метални конструкции – приблизително толкова има и в Айфеловата кула. Първата колона в сградата е монтирана на 20 юли 1979 година, а последната – на 25 октомври 1980 година. НДК е първата сграда в България с метален скелет. Комплексът е висок 51 метра, на 8 етажа и 3 подземни нива. Построен е върху 18 300 кв. м, а разгърнатата му площ е 123 300 кв. м., от които 9000 кв. м на административната сграда. Грандиозният строеж, предприет по случай юбилея на българската държава, е погълнал 270 млн. лева тогавашни пари. Те са инвестирани в 15 зали плюс фоайетата. Най-голямата зала „Зала 1“, която разполага с 3380 места и прилежащите ѝ части са завършени на 31 март 1981 г., а останалите подобекти – до 20 октомври същата година, в чест на 1300-годишнината на българската държава. Последният, трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г.
ОТКРИВАНЕ
През 80-те години комплексът НДК се превръща в мечтаното средище на културни и обществени мероприятия от международно ниво. Тук започват да гостуват световни звезди и изпълнители на всички видове изкуство, защото Дворецът предлага супер-модерни за времето си съоръжения и пространства, подготвени за концерти, изложби, конгреси, семинари, театри, танцови и кинематографски събития.
СИМВОЛИ
Сградата носи със себе си и един от най-разпознаваемите символи и запазен знак на НДК - емблематичната жар-птица (феникс), оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Тя е дело на графичния дизайнер Стефан Кънчев. Над главния вход на Националния дворец на културата се издига впечатляващ знак, който е творение на скулптора Георги Чапкънов, представляващ стилизирано слънце, наподобяващо таваните в старите български къщи. В централното фоайе на Двореца откриваме позлатената скулптура „Възраждане“, наричана „Майка България“ от скулптора Димитър Бойков, която символизира гостоприемна и възродена София.
ЗНАЧИМИ ГОСТИ
През 2005 г. на НДК е присъдено годишното отличие „Най-добър световен конгресен център“. Тук са гостували световни звезди и изпълнители на всички видове изкуство, като Хосе Карерас, Андреа Бочели, Монсера Кабайе, Найджъл Кенеди, Болшой Театър, Виенската филхармония с Херберт фон Караян, Боб Билън, Стинг, Джо Кокър, Kansas, Buena Vista Social Club и много други.