Noblehouse

"1919"

ЕТАП: ФУНДАМЕНТ - СВОБОДНИ АПАРТАМЕНТИ: 2. Подкрепени от Вашето доверие, планираме изграждането на още една бутикова сграда, която да се превърне в мечтания дом на 20 семейства.

Посещения: 8025 | Посещения днес: 2

NobleHouse

Сградата ще бъде с четири жилищни етажа и сутерен, проектирана със стилна визия и функционални апартаменти, разпределени по едва 5 на етаж. Малкият брой апартаменти, в комбинация с локацията на сградата, целят да осигурят на живущите оптимален комфорт и спокойствие.

"1919" ще се обслужва от асансьор SCHNEIDER с топла връзка към подземния паркинг. Отново ще заложим на висок клас материали – тухли KEBE, френски прозорци с 6-камерна дограма с троен стъклопакет DECEUNINCK, фасада BAUMIT; луксозни общи части завършени с гранит, парапети с прахово покритие и луксозен италиански гранитогрес I качество.

Достъпът е по бул. Климент Охридски посредством ул. инж. Стоимен Сарафов, като в първата половина на 2022г. ще изградим връзка с Околовръстен път при ул. Атанас Шопов. В непосредствена близост има спирка на градски транспорт.

 

КварталМалинова долина“ е проектиран спрямо новия градоустройствен план на гр. София и е изцяло съобразен с тенденциите на урбанизация през изминалите 20 години. Заложени са ниско застрояване с отлични отстояния между съседни сгради, както и отлична улична инфраструктура и регулация,  терени за паркови пространства, детски заведения, училища  и други.

Именно на това залагаме и ние. Стремим се и вярваме, че успяваме в това проектите ни да удовлетворяват на 110% изискванията и тенденциите на модерното жилищно строителство в гр. София.

Тези от Вас, които вече ни познават са наясно, че могат да разчитат на бързо и качествено изпълнение на проекта, както и на максимална отзивчивост при обединяване на апартаменти.

 

Вероятно името "1919" ви звучи случайно избрано, но това съвсем не е така.  Повече за това може да научите малко  по- надолу в тази страница.

Имате въпрос?

Полетата маркирани с * са задължителни.

ЗАЩО "1919" ?

Тези от вас, които се интересуват от история, вероятно знаят, че на 27.11.1919г. е подписан Ньойският договор, който слага края на участието на България в Първата световна война. Мирен договор без преговори, ултимативен диктат, предопределен от френския министър- председател Жорж Клемансо с думите: „Там на Балканите има един див народ, който трябва да бъде унищожен“.

Българският премиер Теодор Теодоров отказва да подпише договора. Това прави новият министър-председател: Ал. Стамболийски. От България са отнети територии над 11 000 кв. км. Наложените репарации, заедно с лихвите възлизат на 5 млрд. златни франка. За балканските съседи- 70 000 глави добитък, храни и 250 хил. тона въглища. Армията е демобилизирана и сведена до 20 000 души. Забранен е вносът на оръжие, забранени са сухопътните, военноморските и военновъздушните сили. Наложен е пълен контрол върху износа на злато, търговията с алкохол и всички стоки.

 България трябва да поеме разходите на армиите- победителки, действали на нейна територия. Около 2 милиона българи остават извън границите на страната. Прииждат безкрайни бежански потоци от Егейска и Вардарска Македония, Турция, Добруджа, плюс огромната вълна на белоемигранти, арменци и евреи от Русия.

Същата година между България и Гърция е подписана т.нар. конвенция за доброволно изселване на населенията и обмяната им. В хода на събитията, обаче, в началото на следващото десетилетие, „доброволно изселване“ остава просто доброжелателно описание.  След загубата си от Турция, Гърция е принудена да освободи територии за прииждащите бежанци от Мала Азия и принудително изселва българското население или го заточава по гръцките острови.

1919г. е годината, която поставя началото на поредната голяма бежанска вълна в българската история.

Какво общо има всичко споменато точно с тази сграда?

Може би сте обърнали внимание, че тя се намира непосредствено до ул. инж. Стоимен Сарафов, а може би не. Това е една личност, която непонятно защо, остава непозната за повечето от нас и за която колкото и да се каже ще бъде малко. Без да се опитваме да превръщаме това в учебник по история, надяваме се, че ще отделите още съвсем малко време, ако не сте чували нищо за него.

Стоимен Сарафов е роден на 15 август 1865 г. в Кюстендил. Родителите му умират година преди да тръгне на училище и той остава на грижите на роднини и съседи до завършване на пети клас. После учи в Лом, където е настанен в пансион за крайно бедни деца. На учителите в Кюстендил и Лом Стоимен правел силно впечатление – бил буден, любознателен, необикновено умен за годините си: помагал на по-големите ученици до пети клас да решават задачите си. Дарбите му били изключителни, само че му липсвали условия за развитие на заложбите. Ломските математици се обърнали с молба до Министерството на просвещението, което отпуснало на отличника Стоимен Сарафов стипендия за следване в Политехническия университет на град Гент, Белгия, в една от най-престижните политехники на Европа. Учителите му събрали средства и за пътуването до Белгия. Там младежът получил солидна подготовка като строителен инженер. Амбициозен, целеустремен и последователен инж. Стоимен Сарафов се завърнал в родината със солидни знания и умения. Гент му отворил широко очите със своите модерни пристанища и мостове, с жп линиите и изкуствените плавателни канали, които свързвали града с големите пристанища Анверс и Зеебрюге.

Името на инж. Стоимен Сарафов се свързва най-вече с развитието на жп транспорта у нас, със строителството на нови жп линии и пристанища на Черно море и Дунав. От 1892 г. е помощник-инженер по построяването на железопътната линия София – Перник. При откриването на обекта работниците го носят на ръце, а той раздава хонорарите си на бедните. От 1897 г. е секционен инженер по строителството на линията София – Варна. 2 години отделя за проектиране на нови железопътни линии и изграждането на цялостна железопътна мрежа, свързваща всички райони на страната.

От 1903 г. е главен директор на експлоатацията на железниците и пристанищата. 5 години по-късно поема ръководството на предприятието за построяване на железопътните линии Мездра-Видин и Ямбол-Елхово. Неговото управление е наречено „златните години“ за българските железници и пристанища – Варна и Бургас се сдобиват с морски пристан, тези в Лом, Свищов и Русе са обновени, над 600 километра са новопостроените железопътни линии.

Обръща голямо значение на модернизацията. До неговото управление от София до Варна с влак се стигало за 24 часа. Сарафов успява да ускори движението и вече спирали 14 часа. Находчивият управител създава и обвързани разписания, за да могат селищата да имат връзка с основните железопътни линии и с тези на всички съседни страни. По железопътни линии и по вода България се свързва с мрежите на другите европейски държави и Близкия изток.

Обществената дейност на инж. Сарафов е богата и много разнообразна. Като личност с много висока обща култура и специални интереси към западноевропейската философия и литература той добре осъзнава обществените си ангажименти. И не е заразен от политиканското разделение в България на русофили и русофоби. Още като много млад специалист става секретар на всенародния комитет за издигане на паметник на Царя Освободител Александър II. Инж. Сарафов е и член на делегацията, която посещава император Николай II и му връчва умалено копие на паметника. От своя страна Николай II го награждава с ордените Св. Станислав и Св. Ана на шия. Името на инженера откриваме и между членовете на гражданския комитет за построяване на катедралния храм-паметник Св. Александър Невски в София.

Инж. Стоимен Сарафов е един от член-основателите на Българското инженерно-архитектурно дружество – БИАД, от февруари 1893 г. През 1892 г. съставил комисия за временно управление на съсловната дейност на инженерите и архитектите. През 1895 г. е бил подпредседател, а след това дългогодишен председател през годините 1906-1908, 1915-1919, 1924-1931, общо 15 години непрекъснато е съчетавал активната си обществена и държавна дейност със защита на професионалните интереси на инженерно-архитектурната колегия като председател на БИАД.

След като е избран за председател той свиква първия технически събор на Дружеството на 23, 24 и 25 март 1906 г. и лично изнася реферата “Строителната политика на страната”. Негова е заслугата Дружеството да се превърне в обществена организация – идеен изразител на технико-творческата интелигенция в България и естествен водач на общественото мнение по техническите въпроси, инженерите и архитектите стават обществен двигател. Той е бил инициатор за закупуването на първата дружествена сграда на ул. “Раковска” през 1907 г. За сметка на него и неразделните му приятели инженерите Георги Генев и Хр. Станишев, зданието е купено и имотът изплатен.

Главен директор по настаняването на бежанците инж. Стоимен Сарафов става на 8 октомври 1926 г. След продължителна дискусия по предложените имена правителството на Андрей Ляпчев го назначава, оценявайки най-високо неговите инженерни, стопански, финансови, социални и хуманни качества и чувства. Бежанците от останалите под чужда власт български земи от Източна и Западна Тракия намират убежище в отечеството, но години наред нямат, поминък, земя, добитък и инвентар. В Главната дирекция инж. Сарафов включил представители на отделните министерства – инженери и архитекти, финансисти, агрономи и други специалисти.

Под непосредственото му ръководство са проектирани и прокарани 80 км пътища до новите селища. Блатата по черноморския бряг са пресушени и превърнати в ниви. Над 30 хиляди семейства получават помощи. Комисарството при Обществото на народите в Женева посреща с разбиране инж. Стоимен Сарафов и прави възможното за отпускане на повече средства за настаняването на бежанците. Има още един значителен факт: по инициатива на инж. Сарафов е проектирана и построена жп линията Хасково-Кърджали-Момчилград. Благодарение на нея бежанските села се свързват с Тракийската низина, а тютюнопроизводителите получават допълнителен стимул за работа.

На особена почит инж. Сарафов е в град Бургас, в близост до който той построява цяло село със завършен водопровод и канализация. На картата на България се ражда най-младото за две десетилетия напред селище, приютило бежанци от Егейска Тракия, Македония, Добруджа, Западните покрайнини и Мала Азия. Така някогашната местност Соката, преименувана многократно: от Ново село в Младеново, сетне в Папарос и Антимово, най-сетне през 1929 г., по предложение на жителите си, приема името Сарафово - фамилията на благодетеля.

Не можем да не посочим, че инж. Стоимен Сарафов е бил един от най-големите български дарители. Чет нямат парите, които е давал за лечение и обучение на деца и ученици, много от които въобще не е познавал. Едно-единствено условие поставял като спомоществовател: подпомогнатите да се изучат и да се завърнат на работа в България – да следват неговия пример!

Това са само някои от реперите на един много достоен живот, в който доминират човечността, мисълта  и действието за бързото индустриално развитие на наваксваща изоставането си България. Надяваме се да сме ви дали още една причина за гордост и още един блестящ пример от българската история. 

Визирайки инж. Сарафов, по онова време премиерът Александър Малинов казва: Сведущи и знаещи инженери има много, но работливите са малко.

"1919"