Античният културно-комуникационен комплекс „Сердика“ е най-големият археологически комплекс в центъра на София. Комплексът е музей на открито и обединява останки от жилищни и обществени сгради, улици от римския период, многоцветни мозайки, керамика и други находки.

Град Сердика е основан през ІІ хил. пр. н. е. от тракийското племе серди, които се заселват в района около топлите минерални извори. През І век сл. н. е. градът бил завладян от римляните, които оценили важното му стратегическо положение. Според историческите сведения, Древна Сердика е бил един от най-значимите градове през римската епоха. Още при римския император Марк Улпий Траян, от когото градът получава прозвището Улпия, се поставило началото на благоустройствените и строителните работи в града. По-късно при управлението на Марк Аврелий е била изградена и крепостната стена с четири порти и наблюдателни кули, сочещи в четирите посоки на света. В края на II век са били изградени термите на Сердика, които заемат цялата североизточна част на оградения от градската стена район. В края на III век Сердика станал главен град на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия, а в началото на IV век, по времето на император Константин I Велики, за известен период от време Сердика била негова резиденция. Негов е и известният цитат:“Сердика е моят Рим“

Тъй като Сердика е бил град с автономно управление по образеца на гръцките полиси, той е имал двете задължителни институции – демос (народно събрание) и буле (градски съвет). В южната част на форума се издигала сградата на преториума, изградена вероятно около средата на ІІІ век, която е представлявала главната административна сграда в града, седалище на управителя. Друга институция, която е играла важна роля в обществения живот на Сердика, била герузията – съвет на старейшините. Наред с преториума, термите били двете най-големи сгради в Антична Сердика. Смята се, че те били разрушени от земетресение в късноантичната епоха, като след това са възстановени само части от тях.

Първите описания на останки и изследване на фрагменти от древния град дава Феликс Каниц още през 1871 г. Веднага след Освобождението на България по темата работят Константин Иречек и Йозеф Обербауер. За пръв път южната крепост е изследвана, когато се разкриват нейни зидове при строежа на Съдебната палата през 1929 г., а през 1943 г. арх. Сава Бобчев публикува подробно изследване, в което са представени таблици, планове и чертежи на обектите, споменати още от Иречек.

Мащабното разкриване на централната крепост на Сердика започва след разрушенията от бомбардировките над София през 1943 - 1944 г. с изграждането на новия център на града. През 1949 – 1953 г. в пространството между строящите се тогава сградни комплекси са открити останки от тракийското селище, върху което следва пластът с основи от сгради на римския град Улпия Сердика. През 1969 г. с изграждането на подлеза пред тогавашния Партиен дом е първата значима реставрация и представяне на част от крепостта. Последните разкрити и експонирани части са в периода 2010 – 2012 г. по време на строежа на софийското метро.

Днешният античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение, разделени в две зони. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Там могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика, която свързва източната и западната порта на града. Южно от нея е разположена голяма жилищна сграда, заемаща цяла инсула. В близост до жилищната сграда е аранжиран лапидариум, в който са експонирани паметници от фонда на Националния археологически музей, част от които са открити в района на площад „Независимост“ и околностите му.

Втората част на комплекса обхваща експонираните археологически останки под бул. "Княгиня Мария Луиза". Комплексът представя няколко инсули по протежение на главните улици на римския град, в които са разположени жилищата на част от градския елит. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Своеобразен акцент в комплекса е мозайката „Felix“, съхранена изцяло в една от сградите. От огромно значение за историята на града са останките на един от най-ранните християнски храмове  в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г.

 

„На добър час! Най-великите и божествени императори цезари – Марк Аврелий Антоний Август, победител на германите, победител на сарматите, баща на отечеството, велик жрец и Луций Аврелий Комод Август, победител на германите, победител на сарматите, дадоха крепостни стени на Среднополис, когато управител на провинция Тракия бе Азелий Емилиан“.