От малка селска църква до световен шедьовър

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква, разположена в софийския квартал Бояна, в подножието на планината Витоша. Тя е един от културните символи на България, a през 1979 г е включена и като паметник на културата в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Църквата се отличава със своята уникалност и мистичност сред много други подобни паметници на културата не само у нас, но и в цяла Европа. Тя е истинско съкровище, ценен средновековен паметник и национална гордост. Но какво всъщност я прави толкова уникална и значима?

Според видния изкуствовед и византолог проф. Андрей Грабар, Боянската църква е най-ценният български принос в средновековното изкуство. Смята се, че стенописите й са предшественици на европейския ренесанс. Изследвайки стенописите й, професорът отбелязва, че традиционният византийски канон сякаш оживява и бива променен от талантливите български майстори. Според него се появяват чисто български елементи, които доказват съществуването на една национална школа.

Пример за това са световноизвестните стенописи от 1259 г. на така наречения Боянски майстор и неговата група -средновековни художници.

През 2016 г екип от археолози разчита надпис на дъбовата врата на църквата, който гласи „Аз, Василий, писах“. Според учените, той е оставен от Василий Зограф - още един от зографите, които рисуват стенописите през 1259 г. Това  прави вратата на Боянската църква най-старата позната врата в България, на възраст от около 760 години.

Някога на мястото на Боянския шедьовър е имало малка селска църква. В миналото във всеки град, село или махала е било прието да има храм. Счита се, че първата сграда на църквата е построена в периода X-XII век. Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. През 1257 г. на българския престол за цар е избран Константин Асен Тих. За управител на Средец (днешна София) той назначава своя братовчед севастократор Калоян. Именно той е дарителят, който през 1259 г. предоставя средства за изграждането на втората част на църквата - частта със стенописите.

Решението на Калоян да вложи пари и труд именно в тази църква и в това село се дължи на убеждението му, че въздухът и видимостта по склоновете на планината са много по-добри отколкото долу в самата столица Средец. Благодарение на това свое начинание, севастократор Калоян и съпругата му Десислава са именувани с почетната титла «ктитори» на храма. Ктитор, преведено от гръцки език означава «спомоществовател», «човек дарил средства и земя за изграждане на църква, манастир или параклис». Техни портретни изображения в цял ръст са изографисани на северната стена на църквата. В ръцете си, Калоян държи модел на храма, който поднася на Св. Никола. По подобен начин са увековечени и българският цар Константин Асен и царица Ирина, чиито изобрежения също се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Те са изключително ценни, защото са изпълнени с много прецизност и са едни от най-старите запазени портретни изображения на исторически лица.

Третата, най-западна част на църквата е достроена през 1882 г. и също има интересна история. След Освобождението селяните искали да разрушат вече съществуващата църква и на нейно място да построят нова, по-голяма. Тук обаче се намесва царица Елеонора, втората съпруга на княз Фердинанд I, която спасява Боянската църква. Това е и причината князът да направи красив парк около нея, като нарежда да се засадят множество дървета и храсти. След смъртта й през 1917 г., царица Елеонора е погребана в двора на Боянската църква, откъм южната страна на постройката.

 

Реставрацията

Векове наред върху стенописите са се натрупвали различни замърсители - прах, влага, соли и други. От 1912 до 1977 Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е реставрирана няколко пъти от различни български и чуждестранни художници и специалисти-реставратори. През 1977 г. тя е затворена за посещения, за да се извърши пълна реставрация и консервация, по всички изисквания на ЮНЕСКО за запазване на автентичността на стенописите.

Днес Боянската църквя е филиал е на Националния исторически музей от 2003 г. и е част от 100-те национални обекта на България.