Разположена в близост до стария град на Велико Търново, Царевец е била главната българска крепост по време на Второто българско царство, когато Търновград е столица на царството. Градът е бил разположен на три хълма - Царевец, Трапезица и Света Гора, а основните държавни сгради - Царският дворец, Патриаршията и други, се намирали именно зад стените на крепостта Царевец.
Най-ранните следи от живот на хълм Царевец датират от късния халколит (около 4200 години пр.н.е.). Историческите сведения сочат, че хълмът е обитаван също и през бронзовата и желязната епохи. В края на V век, по времето на император Анастасий I, на хълма Царевец била построена ранновизантийска крепост. Тя била една от опорните точки на Източната римска империя в северната част на Балканския полуостров. През VIII век върху развалините на ранновизантийската крепост възникнало старобългарско селище, което се разраснало и заело целия хълм. Към средата на XII век започнало изграждането на крепост и феодален замък. Най-голямото развитие градът получил по времето на Втората българска държава, когато станал нейна столица.
Сложна укрепителната система е осигурявала безопасността на живеещите в крепостта Царевец. Тя се състои от околовръстни стени, които обграждат целия хълм и други напречни, спускащи се перпендикулярно към реката. В крепостта на хълма Царевец можело да се проникне през три входа. Главният вход заемал най-западната част на хълма и бил изграден върху тесен скален масив, нарочно пресечен за създаване на допълнително охранително съоръжение. Макар и труднодостъпен, входът бил снабден с пет последователни порти. Вторият вход на крепостта е така наречената Малката порта (Асеновата), намираща се на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката между Царевец, Трапезица и „Новия град”. Третият вход - Френкхисарска порта, се намирал северно от югоизточната бойна кула и служела за връзка с квартала на франките. В югоизточния край на крепостта се издигала бойна кула, охраняваща Френкхисарската порта. Тази кула, известна като Балдуиновата кула е свързана с името на латинския император Балдуин, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян.
Българската патриаршия е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ около 30 дка. В централната част на комплекса, на най-високото място на хълма, се извисявала патриаршеската църква „Възнесение Господне”. Тя е построена върху основите на раннохристиянска църква, датирана от края на V век и началото на VI век, представляваща трикорабна базилика с една апсида. Патриаршеската църква била богато украсена отвътре и отвън. Декоративно-художественото оформление на интериора на Патриаршеската църква е дело на художника Теофан Сокеров.
В централната част на хълма, северно от Патриаршията, е разположен Дворцовият комплекс, строен от цар Иван Александър около 1360та година. Той представлява сбор от постройки, включващи тронна зала, дворцова църква и царски покои. Обграден е от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Дворецът е бил защитен с крепостна стена и кули като типичен средновековен замък. Главният вход е бил от север и е защитен с три кули. Пред него се е намирал обширен площад. Помещенията в двореца били разположени покрай стените, а в средата се оформял обширен двор.
Дълго време през Османското владичество крепостта е била заселена от турско нaселение и е била недостъпна за българи. След Освобождението на България, първи разкопки на хълма прави Карел Шкорпил. Реставрацията на крепостта Царевец отнела повече от 50 години - започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г., в чест на 1300 години от създаването на Българската държава.
Днес славната и трагична история на Второто българско царство и крепостта Царевец се разказват чрез впечатляващия спектакъл „Звук и светлина”. Първото представление се провежда през 1985 г. в чест на 800-тната годишнина от Въстанието на Асен и Петър. Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани представят знакови моменти от българската история, сред които битките срещу османските орди, Възраждането, революционното движение и Освобождението на България.