На 2 юли 1949г. в санаториум край Москва умира Георги Димитров - ръководител на БКП и един от лидерите на световното комунистическо движение от първата половина на 20ти век. Ден след смъррта му, Министерски Съвет в София взима решение тялото му да бъде изложено в Мавзолей. Авторите и изпълнителите на идеята имат на разположение само 6 дни, а тялото трябва да бъде подготвено от съветските патоанатоми и да бъде транспортирано с влак.
Сградата е проектирана от архитект Георги Овчаров с участието на Рачо Рибаров и Иван Данчов на 3 юли 1949 г., ден след смъртта на Георги Димитров и е вдигната за рекордния срок от шест денонощия. Постройката заема 560 кв. м заедно с трибуната и се извисява на 12 метра височина. В построяването на мавзолея участват над 600 работници, които работят денонощно.
Ето какво разказва синът на архитект Овчаров за строежа :
„В деня, в който Георги Димитров умира, у дома някъде около 22 ч. дойде директорът на „Главпроект“ арх. Фурнаджиев. Той съобщи на баща ми, че на заседание на Министерския съвет се взело решение да се прави мавзолей. Задачата е възложена на „Главпроект“, а няколко архитекти трябва да представят проектите си, но това да стане много бързо – до 12 ч. на следващия ден. На импровизирания конкурс одобриха проекта на баща ми. Започна бясно строителство и на шестия ден Мавзолеят беше почти готов. “
Мавзолеят закономерно става център на тоталитарния култ към Георги Димитров като "вожд и учител на българския народ" и част от държавния церемониал в НРБ през периода 1949-1989 г. Там по протокол чуждестранните делегации полагат венци при посещение в страната, а партийно-държавното ръководство от трибуната му приема манифестациите и парадите на официалните празници.Мавзолеят е бил обект на милиционерска охрана от първостепенно значение с постоянен почетен гвардейски караул, чийто ритуал на смяна е подобен на днешния пред Президентството. Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци – след входа пред бюстовете, на чупките на коридора и при саркофага. Обектът е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс/минус 0,5°C. Повечето му помещения се намират под земята. Там са се извършвали процедурите, необходими за поддържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера.
На 17 юли 1990 г. правителството на Андрей Луканов взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено още същата нощ и тялото на Георги Димитров е погребано в Централните софийски гробища.
Мавзолеят на Георги Димитров е взривен края на август 1999 г. около два месеца преди местните избори, насрочени за 16 октомври 1999 година по заповед на строителния министър от правителството на СДС Евгений Бакърджиев. Първата детонация с 300 килограма взрив в присъствието на министър председателя Иван Костов и кмета на София Стефан Софиянски не успява да събори сградата на Георги Димитров, а само я накланя. Необходими са още няколко експлозии, продължаващи от 21 до 27 август 1999 година, когато най-сетне Мавзолеят рухва. След 6 дни - толкова, за колкото е построен, Мавзолеят най-накрая е напълно разрушен.
Освен обществен отзвук, няколкото неуспешни опита за взривяване са отразени и в чуждестранните медии. В статия под заглавие "Мавзолей на комунистически лидер се съпротивлява на опитите да бъде вдигнат във въздуха" вестник "Гардиън" съобщава за несполучливите два опита на властите в София да разрушат мавзолея на Георги Димитров, пише БТА на 23 август 1999 година. В същия ден агенцията цитира и публикация във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" под заглавие "Мавзолеят на Димитров не ще да се срине".
Твърди се, че през 1956 г. антикомунистът Стоян Зарев - Тони е подготвял взривяването на Мавзолея по време на първомайска манифестация. Бомбите с часовников механизъм е трябвало да избухнат, когато на трибуната са най-важните личности в държавата и партията. Така Стоян Зарев - Тони е искал да привлече вниманието на световните медии към България. Той е имал още 14 съмишленици, но планът им се забавил и те са били арестувани от Държавна сигурност през февруари 1960 г.
В хода на времето, на "злокобното" място на Мавзолея не бе построено нищо достойно, или красиво, което да заличи спомените и да създаде там една нова и позитивна пространствена реалност. За "освободеното" от него място имаше десетки проекти, и десетки арт инсталации се опитваха да го заместят с нова символика, но всеки такъв опит, в една или друга степен, се оказваше напълно безуспешен. Тази сграда, обаче, бе не само обител на балсамираното тяло на Георги Димитров, героя от Лайпцигския процес - Мавзолеят бе ням свидетел на всички големи събития в по-новата история на българския народ: като се започне от манифестациите и парадите по времето на соца, та се стигне до протестните шествия от времето на "избухналата" демокрация.
Обединихме ли се, като съборихме Мавзолея? Взехме ли си поука за извършените дела? Отговорът на всеки от нас ще бъде различен.
"Няма една истина за всички времена!" – Хан Аспарух