През 1979 г. , обявена за международна година на детето, Людмила Живкова организира в България първата по рода си среща на деца от цял свят. Така възниква първата международна детска Асамблея, която после се превръща в движение „Знаме на мира“.

Асамблеята цели да „обедини съзидателни търсения на децата около идеала за мир, творчество и съвършенство.“

„Мили деца, бъдете дръзновени и устремени в своите стремежи!“

„Нека вашите рисунки, песни, танци, мисли бъдат насочени непрекъснато към свободата!“

Писмо от българските деца до всички деца по света:

„Здравейте, скъпи приятели, от всички континенти, от всички страни, от всички народи.“

„Ние няма да се състезаваме.“

„Ние каним на среща бъдещите художниците, музиканти, писатели -  бъдещите творци на нови вселени.“

„На нас принадлежи бъдещето.“

Комплексът „Знаме на мира“ се открива в последния ден на първата международна Асамблея на 25 август 1979 г.

„Този паметник е израз на вяра.“ – казва генералният секретар на ЮНЕСКО Амаду Махтар М‘Боу.

За емблема на монумента е избрана камбаната като символ на духовното пробуждане и „антитеза на оръжието“.

Вертикалният обем се състои от четири еднакви бетонни елемента с височина 37 м., ориентирани по четирите посоки на света. На върха на пилоните са разположени седем камбани със седем различни музикални тона, символизиращи седемте континента. В средната част между вертикалните елементи са закачени 18 „пеещи“ камбани, с които може да се изпълняват музикални произведения.

Идеята за образа на високото тяло произлиза от графиката на детската игра на дама. Около вертикалния акцент на монумента са оформени два полукръга, също от бетонни елементи, на които са монтирани „камбаните на нациите“. Камбаните се намират на равни разстояния от центровете на двата полукръга и това символизира равенството между народите.

Първоначално, камбаните са дарени от различни страни, членки на ЮНЕСКО. Някои от тях са изключително ценни. Най-старата камбана е на Непал, датирана от XI век и е донесена от храма „Пашупатинах“ в Катманду. Българската камбана е посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава и тежи 1300 кг.

Монументът е построен само за 30 дни, като за първи път в монументалното изкуство в България се използват добавки, ускоряващи втвърдяването на бетона.

Около паметника е изграден уникален лесопарк „Международен парк на мира“, в който са засадени над 70 000 растения, изпратени от различни страни.

Замислен е архитектурен комплекс „Духовен център“, свързан с творческото развитие на децата, който остава непостроен.

През 1980 г. комплексът „Знаме на мира“ е включен в маршрута на Олимпийския огън.

През 1987 г. ООН удостоверява Асамблеята със званието „Вестител на мира“.

След смъртта на Людмила Живкова през 1981 г. в основата на монумента е добавен бронзов барелеф с нейната фигура.

По официални данни , до края на 1989 г., паметникът привлича по 1 милион посетители годишно. Монументът е рядък синтез между архитектура, пластика и музика. Това е нов тип художествен обект, който чрез многопластова символика превръща остарелите комунистически идеали в съвременен хуманизъм.

След политическите промени през 1990 г., международното детско движение „Знаме на мира“ е закрито, а монументът изоставен. С прекратяване на Асамблеята, монументът губи своята функция на открит детски форум за творчество.

 

Част от Химн на Асамблеята:

„Композитори, художници, поети,

утрешни творци на този свят,

нека има в земната планета

творчество, единство, красота!“