Намираме се пред първата музейна сграда, в която се разполага Националната галерия – Двореца. Една от най-значимите институции за изкуство в България и дом на някои от най-важните произведения на изкуството в страната.

 

СЪЗДАВАНЕТО

Дворецът е изграден след освобождението на България от турско робство през 1878 година и след избирането на София за нова столица през 1879 година. Първият български княз Александър І Батенберг възлага на виенския архитект Виктор Румпелмайер да преустрои бившия турски конак, където в далечното минало се помещавал и затвор в подземията, а тунели под него водили до други сгради. По време на Руско-турската освободителна война се превръща в болница, а след като София е избрана за столица, става резиденция на княз Александър І Батенберг.

За нас, сградата има и друга историческа стойност. Именно в турския конак, през 1873 година, се е състоял съдебният процес срещу Апостола на свободата – Васил Левски – идеолог и организатор на национално-освободителната борба.

 

ОТКРИВАНЕТО

На 26ти Декември 1882 година дворецът е официално открит. От предишната сграда са запазени каменните основи и част от главната фасада. Новият облик включва разнообразни архитектурни елементи в духа на модерната за времето смесица от неостилове. Пристроява се ново крило откъм северозапад. На втория етаж в него са тронната зала, бални салони, приемни, трапезария и зимна градина. На долния етаж са канцелариите на дворцовите служби. По думите на съвременници сградата придобила очарованието на френските дворци от времето на Просвещението. Днес в централния корпус и в това крило е разположена Националната галерия.

 

ВТОРИЯТ ЕТАП

През управлението на княз Фердинанд I Сакскобурготски се осъществява вторият етап от строежа на сградата. Проектът е на австрийския архитект Фридрих Грюнангер и включва изграждането на 3-етажния североизточен корпус, който е изграден в периода 1894-1896 година и е предназначен за апартаментите на княжеската фамилия. Предвидено е построяването на библиотека, стаи за игра и развлечения, учебни салони, приемна и трапезария, покрит вход за каляски и две зимни градини, апартаменти за гости, помещения за персонала и асансьор. Сега в това крило се намира Националният етнографски музей.

 

ОТ ДВОРЕЦ В ГАЛЕРИЯ

През 1942 година царското семейство се мести във Врана и Царска Бистрица, а през 1946 година Дворецът се превръща в седалище на Министерския съвет и Висшата партийна школа. Една от залите дори се превръща в кабинет на Георги Димитров.

След 1953 година държавата предоставя бившия Дворец на Националната художествена галерия. Тогава нейната колекция включва  близо 12 000 произведения на изкуството, включително българска и европейска живопис, скулптура, икони, графики и много други. Музеят се разраства непрекъснато през годините чрез нови придобивки и дарения на художници и колекционери.

 

ГАЛЕРИЯТА ДНЕС

Днес Дворецът помещава Националната художествена галерия и Етнографския музей, където ни очаква колекция от над 42 000 произведения. Тази сграда играе ключова роля в популяризирането и съхраняването на българското и световното изкуство, предоставяйки на посетителите възможността да се потопят в богатата история и красота на изкуствата през вековете.