Безспорно е, че средaтa влияe пряко върху поведението и емоциите ни. Прекарваме приблизително 90% от живота си на закрито, което налага задължително пространствата, които обитаваме, да стимулират положително поведение и емоции или поне да не ни влияят отрицателно. Съществува специфичен термин, описващ стимулите, които мозъкът получава от своята среда: невроархитектура. По тази тема са публикувани няколко проучвания, като най-много се акцентира върху нейното въздействие върху работната среда. Статията подхожда към тази концепция по различен начин като подчертава нейното значение при проектирането на пространства за деца в ранна детска възраст.

Академията по неврология на архитектурата (ANFA) е създадена в Сан Диего, Калифорния, през 2003 г., по време на конвенцията AIA. Д-р Фред Гейдж, старши невролог в Институт Салк и бивш президент на Обществото за невронаука, излага термина невроархитектура по време на реч, където той тясно свързва двете дисциплини.

С прости думи, невроархитектурата се отнася до различните отговори, произведени от мозъка, докато се намираме в определена среда. Тези невронни реакции могат директно да променят настроението и поведението ни във всяко пространство- както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Тези ефекти могат да бъдат измерени чрез анализ.

В невронауката медицинската апаратура на практика се използва за да „подслушва“ или „шпионира“ това, което става в човешкия организъм. Целта е поведението на хората, което често може да бъде противоречиво, да бъде по- добре разбрано. Наблюдават се:

• Mозъчната активност, в частност областите на мозъка, които са активни през периода, в който сме в конкретната среда;
• Oтговорите, произведени от мозъка в тази среда;
• Жизненоважни признаци (физиологични и биометрични), които се променят в средата- например сърдечна честота, температура и др. Може да бъде измерено дори електричеството, което преминава между пръстите ни.

При проектирането на пространства, базирани на невроархитектура, е необходимо да се вземе предвид, че всеки потребител получава и декодира стимулите на околната среда по уникален начин. С други думи, няма правила, а само няколко неща, които трябва да се вземат предвид. Едно такова съображение се отнася до потребността на човека да принадлежи. Необходимостта да принадлежиш, според определението на американския психолог Ейбрахам Маслоу, се отнася до желанието да бъдеш част от социална група. Тази теория за принадлежността е широко разпространена и адаптирана в невроархитектурата, която отчита човешката нужда да се чувстваме като част от физическото пространство. Например, добре известно е, че добрите спомени се декодират положително от мозъка. Ето защо инвестирането във визуални, слухови или обонятелни спомени може да бъде доста важно при проектирането на интериори, в които потребителите се чувстват комфортно.

Специално внимание трябва да се обърне на проектите за деца.

Според проучванията на лекаря и учител-Мария Монтесори, първите години от живота на индивида са най-важни за неговото възпитание, определящи принципите на личността, самочувствието и характера му.

В книгата „Абсорбиращият ум“ тя казва: „Можем да кажем, че възрастните придобиваме знания чрез нашата интелигентност, докато детето ги поглъща със своя психичен живот. [...] По този начин детето претърпява трансформация: впечатленията не само проникват в съзнанието, но го формират. Те се вписват в него. Детето създава собствена „умствена плът“, използвайки нещата, намиращи се в обкръжението му. Ние го наричаме психически тип- „поглъщащ ум “.

Както при възрастните (според теорията за принадлежността), децата трябва да чувстват, че принадлежат към заобикалящата ги среда, за да може мозъкът им да реагира най-добре на стимулите. Сред предимствата на подготовката на среда за задоволяване нуждите на децата е укрепването на тяхното самочувствие. Използването на детски мебели и улесняването на лесен достъп до предмети, представляващи интерес до очите и ръцете им, са важни стъпки, които трябва да се предприемат. И така, как едно дете, дори толкова малко, може да бъде стимулирано от заобикалящата го среда?

Как детето възприема околната среда?

Изследванията на Мария Монтесори за това как работят мозъците на децата са силно оценени от неврологията. Ще разгледаме тази концепция с неспециалистически термини, но по същество това, което Монтесори открива е, че детският ум през ранното детство може да бъде разделен на две фази: несъзнателния абсорбиращ ум (от 0 до 3 години) и съзнателния абсорбиращ ум (от 3 до 6 години). Тази теория установява, че от раждането детето поглъща всички стимули от средата, в която се намира по същия начин, по който го прави гъбата. Ето защо е толкова важно да се проектират подходящи пространства за тях.

„Ако подготвим среда у дома, която е подходяща за измеренията на детето, за неговите сили, за неговите психически способности и ако го оставим да живее на свобода, ще направим огромна стъпка към решението на образователния проблем като цяло, защото ще дадем на детето неговата среда “- Мария Монтесори от „Детето в семейството“.

Но как толкова малко дете усвоява тези стимули? Чрез сетивата си! Дете, израснало в подходяща среда от раждането, ще предизвика по-положителни мозъчни реакции. А децата, израснали в среда, която положително стимулира мозъка им, придобиват няколко характеристики: те учат по-бързо и се чувстват по-мотивирани и фокусирани.

Избрахме някои фактори, които могат да бъдат приложени към всяка среда, обитавана от деца, но които ще бъдат най-ефективни, когато бъдат включени в спални, игрови зали и класни стаи. По-долу обсъждаме подробно четири от тези фактори: зрение, обоняние, слух и допир.

Зрение

Важно е да се обърне внимание на цветовете и осветлението на заобикалящата го среда. Светлите и пастелни тонове правят атмосферата по-спокойна. Докато топлите, силни цветове, могат да насърчат децата да имат повече енергия от обикновено.

Ако е възможно, за предпочитане е да се включи естествена светлина, но също така е важно да се включи достатъчно изкуствено осветление, за да бъде детето активно и концентрирано. Някои изследвания показват, че обучението се подобрява до 20% в по-добре осветените класни стаи.

Пространствената организация също е важен стълб на невроархитектурата, която помага много за подобряване на визуалния аспект на околната среда. Важно е да се планират начини за възможно най-организирано поддържане на детските играчки и консумативи.

Допир

За децата, особено за по-малките, възможността да докосват предмети е изключително важна. Усещането на текстурите и температурите на различни предмети всъщност обогатява развитието на децата. За тази цел се препоръчва да се проектира среда с различни и достъпни за детето текстури.

Слух

Що се отнася до сензорното развитие на детския слух, от съществено значение е да се обърне внимание на два параметъра, които изглежда си противоречат, но които всъщност се допълват в детската среда: музиката и тишината. Има няколко проучвания, доказващи ползите от класическата музика в развитието на плода, а също и през ранното детство. От друга страна, мълчанието е от съществено значение, за да се гарантира по-голяма концентрация при децата. Съвършенството е в това да се намери балансът между звука и неговото отсъствие.

Мирис

Много се говори за обонятелната памет, която е най-силният тип памет в човешкия мозък. Ето защо е важно да се вземат предвид ароматите на среда, която в бъдеще може да стане част от обонятелната памет на децата. Добра стратегия за подобряване на миризмата може да бъде включването на стайни растения. Те подобряват цялостната обстановка и осигуряват баланс и комфорт на духа, което прави създаването на домашна градина лесно и полезно решение за развитието на децата.