Най-голямото средище на духовна дейност и хранилище на българския дух и народност във векове наред безспорно е Рилският манастир. Превърнал се в един от символите на България, днес манастирът привлича посетители от цял свят с уникалната си архитектура и чудотворна сила. Той се намира на 1147 метра надморска височина в сърцето на Рила планина и представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м.

Рилският манастир е основан през 10 век от отшелника Иван Рилски. Първоначално се намирал няколко километра навътре в планината, в непосредствена близост до мястото, където се установил светецът. През XIV век по времето на местния феодал Стефан Драголов - Хрельо, манастирът е обновен и започва да се гради на сегашното му местоположение. Тогава е построена Хрельовата кула - единствената запазена до днес стара постройка. Тя е служила за защита на монашеското братство, като същевременно е била скривалище за манастирските ценности. На върха на кулата се намира параклисът „Преображение Господне” с ценни фрески от 30-те години на 14 век.

Рилският манастир достига своя най-голям възход в периода между 12 и 14 век, благодарение на щедрите дарения и подкрепата от страна на българските царе Иван Александър и Иван Шишман. В този период се създавали ръкописи, изящни произведения на дърворезбата, високохудожествени стенописи, икони и други произведения на духовната и материална култура. С турското нашествие обаче святото място става обект на множество нападения. Следват няколко века на непрекъснато разрушаване и престрояване на манастира.

След редица плячкосвания и опожарявания от турците, в периода 1765 – 1778 година, във възстановяването на Рилския манастир взема участие знатния български майстор Алекси Рилец. 32 години по-късно той отново е поканен за изграждането на манастирските крила, но вече не като обикновен зидар, а като архитектон – устабаши (главен майстор).

През целия период на турско робство Рилският манастир запазва своята вътрешна автономия, което му позволило в продължение на няколко века да бъде център на духовно, културно и книжовно самосъхранение. Особено силно тази мисия била развита в периода на Възраждането, когато дейността на манастира се концентрирала в зараждащата се идея за национална свобода. Възраждането е и периодът, през който сградата претърпяла изключително развитие в архитектурно отношение. Тогава с финансовата подкрепа на заможни българи от всички части на страната манастирът бил преобразен след многобройните опустошения.

Днешния си облик Рилският манастир добива през първата половина на 19 век, когато е построена и величествената църква „Рождество Богородично”. В изработването на стенописите и резбите са участвали едни от най-видните представители на Самоковската и Банско-Разложката художествени школи. Иконостасът на църквата е направен от орехово дърво и освен най-големият в България, той е и единственият позлатен иконостас. Рилският манастир притежава една от най-богатите колекции на икони от 14 до 19 век, като най-стара е иконата на Св. Иван Рилски, датираща от 14 век.

Музеят на манастира е разделен на 4 отделни експозиции – исторически музей, етнографски музей, изложба на икони и възстановки на стаи в традиционен български стил. Един от най-впечатляващите експонати е Рафаиловият кръст - дърво, върху което монахът Рафаил е изваял 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Смята се, че работата по него продължила 12 години, а накрая авторът му ослепял. Рафаиловият кръст е шедьовър на дърворезбата не само в България, но и по света.

Рилският манастир притежава и една от най-богатите и впечатляващи книжни колекции. В библиотеката му се съхраняват около 250 ръкописни книги от периода между 11-19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски щампи и други. Сред тях е Рилският сборник, който съдържа преписи от най-старите жития на Св. Иван Рилски. Друга важна част от художествените богатства на манастира е дърворезбата. Тук се намира един от най-ранните образци на това изкуство в България – дърворезбованата врата на старата църква от 14 век. В Рилския манастир са се създавали и съхранявали и множество произведения на приложното изкуство, на златарството и на металната пластика.

От 1961г. Рилският манастир е превърнат в национален музей, а районът около него - в природен парк. През  1983 г. манастирът е обявен от ЮНЕСКО за паметник със световно културно значение.