Паметникът Шипка е един от най-ярките символи на признателността на българския народ към храбростта и саможертвата на героите, борили се за свободата на България. Величествен и горд, монументът е издигнат, за да увековечи подвига на войниците, участвали в битката при Шипченския проход по време на решаващата за освобождението на България от османско владичество Руско-турска освободителна война.

Известна още като Шипченската епопея, тя включва поредица от ожесточени сражения, най-тежките и решителни от които се водят от 21ви до 26ти август 1877 година. Въпреки численото превъзходство на османската армия, опълченците показват изключителен героизъм и удържат вражеската офанзива до последно. С това провалят замисъла на Сюлейман паша да премине в Северна България и да разгроми руснаците. Накрая опазената Шипка изиграва и ключова роля за капитулирането на Османската империя.

Идеята за построяването на паметник, увековечаващ народната признателност и благодарност към паметта на хилядите воини, дали живота си за свободата на България, е предложена още по време на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 година. До действия и реализация на идеята се стига едва през 1924 година, когато е обявен конкурс за проект на паметника. Той бил спечелен от архитекта Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. Благодарение на съвместните усилия на архитекти, скулптори и майстори от цяла България и въпреки суровите условия и труднодостъпният терен, които превръщат построяването на паметника в изключително изпитание за всички работници, той е официално открит на 26ти август 1934 година от цар Борис III по повод 56тата – годишнина от Шипченската епопея.

Паметникът на свободата, както е наречен, представлява един монументален каменен блок с форма на пресечена пирамида и по своето архитектурно оформление напомня крепостните съоръжения от времето на средновековната българска държава. С обща височина от 31,5 метра, той се състои от цокълен етаж /гробница/ и още четири етажа, където било замислено да се създаде музей. „На борците за свободата” гласи надпис с метални букви, поставен над главния вход от северната страна на паметника, издигащ се величествено на връх Шипка. От северната страна на разширения отстъп над входа гордо бди на стража 8-метров бронзов лъв, а на източната, южната и западната страна на паметника с големи метални букви са отбелязани имената на Шипка, Стара Загора и Шейново – местата, където руси и опълченци са проявили изумителна храброст, проливайки кръвта си за свободата на родината.

През 1957 година наред с архитектурно – благоустройствените паркови подобрения, са направени значителни промени и във вътрешността на Паметника. Приземният и партерният етаж са свързани с кръгов отвор. Долу върху четири лежащи лъва е поставен нов голям каменен саркофаг, под който са събрани костите на загиналите за свободата. Пред него се намират скулптури на руски воин и български опълченец, застанали рамо до рамо на стража. Друга скулптурна фигура в горното помещение символизира победата на руско – българското бойно братство. В останалите етажи е изложена експозиция, която разказва за героизма на руските воини и българските опълченци по време на петмесечната отбрана на Шипка. Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал и оръжия. Там се намира и копие на Самарското знаме.

Към Паметника на свободата водят 890 стъпала. Той е част от парк-музей Шипка, представляващ комплекс от 26 паметника, възстановки на позиции, батареи и землянки на площ от 120 хектара.

Освен едно от най-силно заредените места в България и една от най-големите туристически забележителности, паметникът е и мястото, на което ежегодно се провеждат честванията по случай Националния празник на България. Всяка година на 3 март хиляди българи се събират пред Паметника на Шипка, за да отдадат почит на загиналите в името на свободата на родината.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!