Ръстът на градското население е причинен от имиграцията от селски към градски райони, създаваща много проблеми. Нарастващите темпове на строителство поради урбанизация причиняват много екологични проблеми, а също така правят града сив. Приносът на зелените площи към екосистемата и въздействието върху хората са много важни. Последните проучвания показват, че количеството публични зелени площи (паркове и градини) намалява. Следователно необходимостта от зелени площи се увеличава. В съответствие с необходимостта от увеличаването им и интегрирането на природата в строителството са създадени така наречените „вертикални градини“. Вертикалните градини не само увеличават зелените площи в градските райони, но също така имат някои функции като:

► звукоизолация и топлоизолация

► енергийна производителност

► подобряване на качеството на въздуха

► намаляване на топлинния остров (ефект на топлинния остров)

► създаване на земеделска площ

► естетическа

        ► положителен принос за човешката психология

 

Те могат да бъдат както на открито, така и на закрито. Важно е обаче да се вземат предвид критериите за избор на място, както и принципите на приложение и дизайн. Не трябва да се забравя, че вертикалните градини не могат да се прилагат върху всички фасади или повърхности.

Висящите градини на Вавилон- едно от седемте древни чудеса на света, са първите примери за вертикална зелена система. Растенията в тези градини не са били вкоренени в земята, защото не са можели да виреят в суровите условия на пустинята. Затова са били поставени на многослойни тераси.  Идеята за използване на растения в структури е изиграла важна роля като отправна точка на вертикалните зелени системи.

В съвременния смисъл създател на концепцията „Вертикална градина“ е френският ботаник Патрик Блан. Патрик Блан прилага първия експеримент с вертикална градина в Музея на науката и индустрията в Париж през 1986 г. Патрик Блан обаче привлича вниманието със своята работа на фестивала в градината Шомон през 1994 г.

ВИДОВЕ СИСТЕМИ И ВЪЗМОЖНОСТИ 

Покрити с различни растителни видове градините могат да бъдат използвани в интериорния и екстериорния дизайн. Поставянето става по два начина: чрез предварително сглобен модулен панел или чрез поставяне на панели на място. Категоризираме ги според използвания в системата материал и обособяваме 4 категории:

1. Модулна система. Създават се вертикални градини с панели или саксии, в които растенията са поставени. В долния слой има носещ профил. След това към носещия профил се монтират панели или саксии. Растителният материал се вкарва в панела или саксиите. Използва се капково напояване, чрез което хранителни вещества достигат до растенията. Може да се използва малко количество торф и почва, за да се избегне увеличаване на теглото на системата.

 

2. Система на база пяна. Системата e изградена от пяна, която е направена от отаминопластова смола и е монтирана към горния носещ профил. Поради водната си ефективност, тази среда е много подходяща за различни видове растения в различни климатични области. Панелите, които се използват във вертикална градинска система, базирана на пяна, имат стандартен размер 1000 mm x 490 mm x 140 mm. В тази система отново се използва капково напояване.

 

3. Система на базата на минерална вата. В тази система панелите, които включват минерална вата, са монтирани отгоре към носещия профил. Тези панели имат стандартен размер 75 mm x 600 x 1000 mm. Теглото на всеки панел е 15 килограма и всеки панел има 16 зони за растения.

 

4. Система на основата на филц. Филцовият материал, също като почвата, осигурява основа за растенията. Позволява на водата да се дифузира хомогенно и не мухлясва. Обикновено хранителните вещества и водата се пренасят до растенията чрез използване на система за капково напояване. Използва се изолационен материал, който е водоустойчив и предпазва фасадата от повреди, вода и влага. Излишната вода се натрупва в капкомер под рамката, за да се използва повторно. Техниката на известния френски ботаник Патрик Блан основава тази система.

Предимства

1. Осигуряване на биоразнообразие.

Биоразнообразието е важен компонент на екосистемата. Бързо нарастващата урбанизация и намаляването на зелените площи затрудняват опазването на биологичното разнообразие и връзката между човека и природата се променя. Внедряването на вертикални градински системи в градските райони в действителност създават местообитание за фауна и флора. Така те спомагат за увеличаване на биологичното разнообразие. Колкото повече сортове растения се използват във вертикални градини, толкова повече разнообразието ще се увеличи. Трябва обаче да се има предвид, че различните растителни видове изискват различни условия. Ето защо трябва да се избират внимателно.

 

2. Звукова изолация.

В резултат на интензивната миграция от селските райони към градовете, нарастващото градско население донесе със себе си проблема с шумовото замърсяване. В зависимост от населението, нарастващият брой превозни средства в градовете причинява увеличаване на шумовото замърсяване и намаляване на качеството на живот на хората. Вертикалните градински системи предлагат най-добрия начин да се избегнат негативните ефекти, защото могат да се използват като шумоизолация. Средата и растителните видове в системата ще допринесе за намаляване на нивата на звук, които се предават през или се отразяват от нея. Елементите, които влияят върху намаляването на шума, са:

  Дълбочината на растежната среда

  Материалите, използвани като структурни компоненти на системата

  Растителнитевидове (вечнозелените растителни видове са по-ефективни).

3. Повишаване на енергийната ефективност.

 Вертикалните градински системи се причисляват към концепцията за „Енергийно ефективен сграден дизайн“. Могат да се използват през зимните месеци за отопление и през летните месеци за охлаждане. Тези системи подобряват топлоизолационния капацитет чрез външно регулиране на температурата.

Фактори за определяне на ефективността са:

 Типът градинска система

 Материал за прилагане на вертикална градинска система

 Изолационният материал, използван в системата,

 Използвани растителни видове и плътност на употреба.

 

4. Повече зелени площи в градовете.

 Скоростта на строителството се увеличава поради градското население. Градските зелени площи, които предлагат съоръжения за отдих на хората в градските райони, намаляват от ден на ден. Унищожаването на зелени площи в хоризонталната равнина създава идеята за изобретяване на вертикални градини. И така, градските зони биха могли отново да получат своите зелени площи.

 

5. Привеждане на дъждовната вода към екологичния цикъл.

 Вертикалната градинска система позволява дъждовната вода да се използва от растенията- те филтрират дъждовната вода и я въвеждат в екологичния цикъл. Също така, като забавят оттичането на дъждовната вода, вертикалните градински системи предотвратяват наводненията.

 

6. Защитава.

Вертикалните градински системи удължат живота на конструкциите и  предпазват от неблагоприятните външните условия, като:

► Температурните промени- могат да причинят разширение или свиване на повърхността на конструкциите в зависимост от използвания материал. В резултат на това могат да се появят пукнатини в сградите.

► Дъждовната вода - може да повлияе на продължителността на живота на конструкциите. Прекомерните валежи могат да причинят влошаване на структурата, а киселинните дъждове могат да разядат повърхността. Добре разработените вертикални градински системи формират ефективна защита срещу проливен  дъжд, защото предотвратяват достигането до повърхността на фасадата.

 

 

 

7. Добавяне на естетическа и икономическа стойност.

Районите, в които живеят голяма част от нас, са изградени с преобладаващ сив свят, който бихме могли да кажем, че е далеч от идеята за естетика. Ежедневие, прекарано, в такава среда, в комбинация с намаляващите зелени площи, съвсем не е вдъхновяващо и не предизвиква радостни чувства. Това кара много хора да търсят алтернативи и тенденцията за създаването на вертикални градини расте.

8. Подобряване качеството на въздуха.

Вертикалните градини са ефективни методи за подобряване на качеството на въздуха в помещенията и на открито. Нарастването на населението и засилената индустриализация в градските райони са основните причини за замърсяването на въздуха. Вертикалните градински системи осигуряват увеличаване на количеството зелени площи в градските райони. Растенията в системата могат да абсорбират  газове, въздушен прах и CO2. Количеството абсорбция е свързано с характеристиките на растенията. За да се намали замърсяването на въздуха, особено в градските райони, вертикалните градини са по- полезни от дърветата по улиците, защото те могат да циркулират замърсяването от въздуха по-добре и по-бързо.

 

9. Принос към развитието на сертификат за зелено строителство.

Най-ефективният установен начин да се гарантира широкото използване на вертикалната градина е даването на зелен етикет на сградите. Този етикет носи някои стандарти за сградите и също така предоставя ръководство за архитекти и инженери. Сградите и жилищните райони са отговорни за% 40 от емисиите на CO2,% 12 от използването на водата,% 65 от отпадъците и% 71 от използването на енергия. Тези цифри обаче могат да бъдат намалени чрез създаването на зелени сгради.

 

 

 

 

 

 

 

Ако трябва да търсим негативни страни от изграждането на една ВГС, то това би било сложността на изпълнение, поддръжката и възможната по- висока цена. Но, ако съпоставим всички благоприятни страни, които получаваме с отрицателните- везните ще се наклонят в полза на първите.